За книгата: 2002 / Алиска отново умираше. Тъй като напоследък това й е перманентно състояние, не се притеснявах особено. Но когато се втурнах към Санкт Петербург, разбрах, че ситуацията е много по-сериозна. Според съседа на Алиса, „тези кучки“ първо са хвърлили злото око на моя приятел, а сега я тровят. А тя, глупаво момиче, винаги се радва да ги види и ги кани в къщата. Тези змии - приятелите на Алис - не можеха да се примирят с богатството, красотата и нейната слава на художник. И най-вече не могат да й простят семейното й щастие с красавеца Херман. Завист, завист... Но ако не бях Соня Мархалева, ако не разбрах кой трови Алиса, ако не стигнах до дъното на истината. И тя стигна до дъното! О, колко лесно ми беше да го купя! Как ме заблудиха!..